Нашите тревоги и страхове създават около нас клетка, която ни пречи да действаме. Ние мислим, че тези страхове са реални, докато те всъщност са само плод на нашето въображение. Много малка част от нещата, за които се тревожим се случват в действителност, но дори и да се случат наистина ние имаме достатъчно увереност да ги приемем такива, каквито са и да се справим с тях . Страховете са основната причина за загуба на мотивация, тяхното действие е разрушително. Страховете ни привеждат в състояние на реактивност, страхуваме се от това какво другите мислят за нас, страхуваме се да опитаме нещо ново….
Мозъкът на човек е програмиран да се придържа към старото, той се страхува от всяка промяна. Всяка промяна е едно некомфортно положение, което предизвиква също некомфортност в тези, които са около нас и са свикнали да ни възприемат по определен начин. Затова много често именно близките ни са тези, които се противопоставят на нашата промяна. Не, защото не ни желаят доброто, а просто, защото и те се страхуват от неизвестното, от нашето ново аз.
Но поглеждайки на нещата в дълбочина осъзнаваме, че животът наистина е кратък. След време всичко, което ще остане от нас ще е чисто просто едно тире между датата на раждане и датата на смъртта ни на някой задгробен камък. Страхът от смъртта е най-силният страх, който можем да изпитаме. Но след като знаем, че тя е неизбежна, осъзнаваме, че всичките ни останали тревоги са толкова неоснователни. Тази мисъл ни дава свобода да правим с живота си това, което искаме. Тревогите ни сковават и бавно ни изтощават. С течение на времето убиват всичките ни мечти и целия ни ентусиазъм. Вместо да бъдем най-доброто от себе си по пътя към нашите цели, изпълнени с мисли за успех, ние позволяваме на страха да ни завладее. Освен от смъртта хората се страхуват също от неуспех в живота, от бедност, от това да бъде отхвърлен от другите …
Трябва да изградим едно ядро в себе си, което не зависи от нищо. Трябва да имаме самочувствие, което не зависи от нищо друго освен нас и увереност, че ще се справим във всяка ситуация. Всички се страхуваме, но когато имаме цели пред себе си, мотивация за постигането им и поддържаме ентусиазма в себе си, трябва да действаме въпреки тези страхове. Много често в такива случаи откриваме, че в действителност никакви пречки не е имало пред нас и че сме прекарали години от живота си в заблуда.
Нека всеки от нас, напише всичките си страхове и тревоги на един лист и след време /може би един – два месеца/ да го прочете. Ще се окаже, че повечето от нещата, за които се е тревожил изобщо не са се случили, а тези, които са се случили не са били толкова страшни. Ние не сме родени да се страхуваме. Ние сме родени да побеждаваме, да бъдем победители. Затова нека да забравим за тревогите си и да се концентрираме върху това да бъдем позитивни и нещата, от които се страхуваме да бъдат свършени.